Сърдечният ритъм – пулсът на нашия живот

Още преди да сме поели първата си глътка въздух, сърцето ни вече работи.

То е един от първите органи в човешкия ембрион, които започват да функционират. Примитивната сърдечна тръба започва да пулсира още около 22–23-ия ден след оплождането, а няколко седмици по-късно – обикновено около 6-а гестационна седмица – сърдечната дейност вече може да бъде установена при ехографски преглед.

От този момент нататък сърцето не спира.

При средна честота около 70 удара в минута то извършва приблизително 100 000 съкращения за едно денонощие и повече от 35 милиона за една година. За 80 години това са близо 3 милиарда удара.

И през цялото това време сърдечният ритъм се променя – когато тичаме, спим, изпитваме страх, влюбваме се, боледуваме или просто изпием едно кафе повече.

През повечето време не забелязваме нито един от тези удари.

Докато един ден не усетим:

„Сърцето ми бие много бързо.“

„Усещам го силно в гърдите.“

„Пулсът ми е неравномерен.“

„Сякаш за момент прескача.“

Тези усещания могат да бъдат напълно нормална реакция на организма. Но понякога могат да бъдат и първият сигнал за нарушение на сърдечния ритъм.

Сърцето има собствена електрическа система

Често мислим за сърцето просто като за помпа. Всъщност то е много повече.

Всеки негов удар започва с електрически импулс. При нормални условия той възниква в малка група специализирани клетки в дясното предсърдие – синусовия възел, който често наричаме естествения „пейсмейкър“ на сърцето.

Оттам електрическият сигнал преминава през предсърдията и камерите в строго определена последователност. Резултатът е синхронизирано съкращение, което изпраща кръв към белите дробове и останалата част от организма.

Интересното е, че сърцето притежава известна електрическа автономност – специализираните му клетки могат сами да генерират импулси. Мозъкът и автономната нервна система не създават всеки отделен удар, а постоянно регулират честотата според нуждите на организма.

Затова пулсът ни не е метроном.

И не трябва да бъде.

Защо пулсът ни постоянно се променя?

Сърдечната честота е един от начините, по които организмът се адаптира към света около нас.

Когато тичаме, мускулите имат нужда от повече кислород и сърцето ускорява работата си. При стрес или силна емоция отделянето на адреналин също може да увеличи честотата. По време на сън нуждите на организма намаляват и пулсът обичайно се забавя.

Сърцето може да ускори ритъма си при физическо натоварване, силни емоции, тревожност, повишена температура, недоспиване, обезводняване или след прием на повече кофеин и енергийни напитки.

При добре тренирани хора обратното също е интересно – пулсът в покой може да бъде значително под 60 удара в минута, без това непременно да означава заболяване.

Следователно една стойност на пулса сама по себе си рядко разказва цялата история.

По-важен е контекстът.

Кога сърцето се опитва да ни каже нещо?

Еднократното усещане за „прескачане“ невинаги е причина за тревога. Много хора например усещат екстрасистоли – преждевременни сърдечни съкращения, които могат да се срещат и при хора без структурно сърдечно заболяване.

По-голямо внимание заслужават симптомите, които се повтарят, започват внезапно, продължават по-дълго или се появяват без ясна причина.

Те могат да се усещат като силно сърцебиене, внезапно ускоряване на пулса, неравномерен ритъм, „прескачане“ или кратки паузи между ударите.

Причините са много – от стрес, недоспиване, анемия, нарушения във функцията на щитовидната жлеза и употреба на стимуланти до истински сърдечни аритмии като суправентрикуларни тахикардии или предсърдно мъждене.

И тук има една важна разлика:

Сърцебиенето е усещане. Аритмията е диагноза.

Двете невинаги означават едно и също.

За да разберем какво действително се случва, най-ценната информация е електрическата активност на сърцето точно в момента на симптомите.

„ЕКГ-то ми беше нормално. Значи всичко е наред?“

Не непременно.

Стандартната електрокардиограма е едно от най-важните изследвания в кардиологията, но представлява запис на електрическата активност на сърцето само за кратък период.

Това е като да направим снимка на оживен булевард и от нея да се опитаме да разберем какъв е трафикът през цялата седмица.

Ако аритмията е постоянна, вероятността да я установим е голяма.

Но какво става, ако се появява веднъж на три дни?

Или веднъж седмично?

Или само през нощта?

Тогава стандартното ЕКГ може да бъде напълно нормално.

Същият проблем понякога съществува и при 24-часовото Холтер мониториране. Ако през тези 24 часа няма епизод, изследването може да не успее да даде отговор на въпроса какво стои зад оплакванията.

Затова в диагностиката на някои аритмии времето е толкова важно, колкото и самият метод на изследване.

Някои аритмии умеят да се „крият“

Особено показателен пример е предсърдното мъждене.

При някои пациенти то е постоянно и лесно се установява на ЕКГ. При други обаче се появява на кратки епизоди и след това сърдечният ритъм отново се нормализира. Това се нарича пароксизмално предсърдно мъждене.

Човек може да има симптоми само от време на време – или дори да няма никакви.

Именно това прави някои ритъмни нарушения трудни за диагностициране: не можем да разчитаме, че аритмията ще се появи точно когато пациентът е в лекарския кабинет.

Понякога трябва да наблюдаваме сърцето достатъчно дълго, за да „видим“ момента, в който ритъмът се променя.

Кога е добре да потърсим кардиолог?

Кардиологична оценка е препоръчителна, когато сърцебиенето или промените в пулса се появяват често, възникват без очевидна причина, започват внезапно или продължават няколко минути и повече.

Особено важно е да бъдат оценени, когато са придружени от задух, болка или тежест в гърдите, замайване, изразена слабост, прималяване или загуба на съзнание.

При силна или продължителна болка в гърдите, тежък задух, загуба на съзнание или друго остро влошаване не трябва да се чака планов кардиологичен преглед, а да се потърси спешна медицинска помощ.

Превърнете симптома в информация

Ако усещате епизоди на сърцебиене, една от най-полезните стъпки е да запомните – или още по-добре, да запишете – какво се случва около тях.

Кога започна епизодът? Бяхте ли в покой или при физическо натоварване? Започна ли постепенно или внезапно? Колко време продължи? Пулсът изглеждаше ли равномерен или хаотичен? Имаше ли задух, болка в гърдите, слабост или замайване? Бяхте ли приемали кафе, енергийна напитка или алкохол? Повтаряло ли се е и преди?

За пациента това може да изглежда като дребна подробност.

За кардиолога понякога именно тези подробности насочват към правилната диагноза.

От моментната снимка към наблюдението на реалния живот

Съвременната кардиология все повече се стреми не просто да изследва пациента за няколко минути в кабинета, а когато е необходимо, да разбере как работи сърцето му в реалния живот.

По време на работа.

При физическо натоварване.

По време на сън.

И най-вече – в момента, когато се появят симптомите.

При редки и непостоянни оплаквания по-продължителното мониториране увеличава възможността да бъде регистриран сърдечният ритъм именно по време на съответния епизод.

В определени случаи кардиологът може да препоръча продължително проследяване на сърдечния ритъм чрез Kardi AI - решение за дългосрочно мониториране, което може да бъде особено полезно, когато симптомите са редки и трудно се установяват със стандартна ЕКГ или краткосрочно Холтер мониториране.

Технологията обаче не заменя кардиолога.

Тя му дава нещо изключително ценно – повече информация за поведението на сърцето извън лекарския кабинет.

Един ритъм, милиарди удари

Сърцето започва своята работа още в най-ранните седмици от развитието ни и продължава без прекъсване през целия ни живот.

Милиарди съкращения.

Повечето от тях никога няма да усетим.

И точно затова, когато сърцето внезапно привлече вниманието ни със силно, прекалено бързо, необичайно бавно или неравномерно биене, има смисъл да го чуем.

Не всяко сърцебиене означава заболяване.

Но повтарящите се и необясними промени в ритъма заслужават оценка.

В Кардио-метаболитния център на Haelan пациентите могат да получат цялостна кардиологична оценка и съвременна диагностика на нарушенията на сърдечния ритъм.

А когато краткият запис не е достатъчен, по-продължителното проследяване чрез Kardi AI може да помогне да бъде уловен онзи момент, който стандартното изследване просто не е успяло да види.

Защото понякога въпросът не е дали сърцето променя ритъма си, а дали наблюдаваме достатъчно дълго, за да го разберем.

Научете повече за Kardi AI

Кардио-метаболитен център Haelan

‍

Автор: д-р Павел Николов, кардиолог