Рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания

Сърдечно-съдовите заболявания рядко се появяват изведнъж. Атеросклерозата може да започне още в млада възраст и да се развива в продължение на десетилетия, без да предизвиква симптоми.

Инфарктът или инсултът понякога са първата проява на процес, започнал много по-рано.

Затова профилактиката не започва с появата на оплаквания. Тя започва с познаването на индивидуалния сърдечно-съдов риск.

Какво представляват рисковите фактори?
‍Рисковите фактори са състояния, характеристики или навици, които увеличават вероятността от развитие на сърдечно-съдово заболяване.

Обикновено не става дума за един фактор, а за комбинация от няколко. Високо кръвно налягане, повишен LDL холестерол, тютюнопушене, диабет и затлъстяване например могат значително да увеличат общия риск, когато присъстват едновременно.

Високо кръвно налягане
‍Артериалната хипертония е един от най-важните рискови фактори за инфаркт, инсулт и сърдечна недостатъчност.

Тя често протича без симптоми, поради което редовното и правилно измерване на кръвното налягане е основна част от профилактиката.

Повишен LDL холестерол
‍LDL холестеролът има ключова роля в развитието на атеросклерозата. При повишени стойности LDL частиците проникват в стената на артериите и участват в образуването на атеросклеротични плаки.

Високият холестерол не предизвиква симптоми. Затова липидният профил трябва да се изследва профилактично, а стойностите да се интерпретират според индивидуалния сърдечно-съдов риск.

Тютюнопушене
‍Тютюнопушенето уврежда съдовата стена, стимулира възпалителните и тромботичните процеси и ускорява атеросклерозата.

Рискът зависи както от количеството, така и от продължителността на тютюнопушенето. Отказването от цигарите е една от най-ефективните мерки за намаляване на сърдечно-съдовия риск.

Диабет
‍Диабетът не е само заболяване на кръвната захар. Продължително повишената глюкоза уврежда кръвоносните съдове и значително увеличава риска от атеросклеротично сърдечно-съдово заболяване.

Затова при хората с диабет е особено важен едновременният контрол на кръвната захар, кръвното налягане, LDL холестерола и останалите рискови фактори.

Наднормено тегло и затлъстяване
‍Затлъстяването често се свързва с артериална хипертония, инсулинова резистентност, диабет и нарушения в липидния профил.

Особено значение има висцералната мастна тъкан в областта на корема. Тя не е просто енергиен резерв, а метаболитно активна тъкан, която участва и в поддържането на хронично нискостепенно възпаление.

Недостатъчна физическа активност
‍Редовното движение има доказан благоприятен ефект върху кръвното налягане, метаболизма, телесното тегло и сърдечно-съдовия риск.

За възрастни се препоръчват поне 150 минути седмично аеробна физическа активност с умерена интензивност – например бързо ходене, колоездене или плуване. Алтернатива са поне 75 минути седмично високоинтензивна активност или комбинация от двете.

Добра практична цел са например 30 минути бързо ходене в 5 дни от седмицата. Препоръчително е да се добавят и упражнения за мускулна сила поне два пъти седмично.

Хранене
‍Хранителният модел има съществено значение за сърдечно-съдовото здраве.

Препоръчва се хранене с повече зеленчуци, плодове, бобови култури, пълнозърнести продукти, ядки и риба и ограничаване на солта, наситените мазнини, добавените захари и ултрапреработените храни.

Хроничното възпаление – още една част от атеросклерозата
‍Днес знаем, че атеросклерозата не представлява просто механично „натрупване на холестерол“ в артериите.

Това е хроничен възпалителен процес, в който взаимодействат LDL холестеролът, съдовата стена и имунната система. Възпалението участва както във формирането и прогресията на атеросклеротичната плака, така и в нейната нестабилност.

Особено внимание се обръща на хроничното нискостепенно възпаление (chronic low-grade inflammation), което се свързва със затлъстяване, висцерална мастна тъкан, диабет, тютюнопушене и други метаболитни нарушения.

Един от показателите, които могат да дадат допълнителна информация за възпалителния риск при определени пациенти, е високочувствителният C-реактивен протеин (hs-CRP). Той обаче не е специфичен маркер за атеросклероза и трябва да се интерпретира в контекста на цялостния риск.

Lp(a) – наследствен рисков фактор
Липопротеин(a), или Lp(a), е самостоятелен сърдечно-съдов рисков фактор, чиито стойности се определят предимно генетично и сравнително слабо се влияят от начина на живот.

Повишеният Lp(a) се свързва с по-висок риск от атеросклеротично сърдечно-съдово заболяване и аортна клапна стеноза. Изследването му е особено полезно при хора с фамилна история за преждевременно сърдечно-съдово заболяване.

Възраст и наследственост
‍Възрастта и фамилната обремененост са сред факторите, които не могат да бъдат повлияни.

Особено значение има наличието на преждевременно сърдечно-съдово заболяване в семейството – инфаркт или инсулт в сравнително млада възраст при близък родственик. При такива хора оценката на останалите рискови фактори трябва да започне по-рано.

Рискът при жените
‍При жените сърдечно-съдовият риск се увеличава с възрастта и се променя след настъпването на менопаузата.

Прееклампсията, гестационният диабет и някои други усложнения на бременността също са важна част от медицинската история и могат да бъдат свързани с по-висок сърдечно-съдов риск в бъдеще.

Има ли връзка със сърдечния ритъм?
‍Част от същите рискови фактори – особено хипертонията, диабетът и затлъстяването – увеличават и риска от предсърдно мъждене.

При някои хора аритмията възниква само периодично и може да не бъде установена при стандартно ЕКГ или 24-часово Холтер мониториране.

При наличие на симптоми или конкретни медицински показания кардиологът може да препоръча по-продължително проследяване на сърдечния ритъм.

Какво е важно да следим?
‍Добрата профилактика започва с няколко основни показателя:

• кръвно налягане;
• LDL холестерол и липиден профил;
• кръвна захар и HbA1c при показания;
• телесно тегло и обиколка на талията;
• тютюнопушене;
• физическа активност;
• фамилна история.

При определени пациенти оценката може да бъде допълнена с Lp(a), hs-CRP и други лабораторни или образни изследвания.

Най-важното е тези показатели да не бъдат разглеждани поотделно, а като част от цялостния индивидуален сърдечно-съдов риск.

В Кардио-метаболитния център на Haelan можете да получите цялостна оценка на сърдечно-съдовия риск, консултация с кардиолог и индивидуален план за профилактика и проследяване.

Когато има медицински показания за по-продължително наблюдение на сърдечния ритъм, може да бъде обсъдено и мониториране чрез Kardi AI.

‍

Грижата за сърцето започва много преди появата на първия симптом.

‍

Автор: д-р Павел Николов, кардиолог