Палпитации или „прескачане“ на сърцето - какво всъщност представляват?

‍„Сърцето ми прескочи.“

„Усетих силен удар в гърдите.“

„Все едно спря за секунда.“

Това са едни от най-честите описания, които чувам от пациентите си в кабинета. И макар често да ги обобщаваме с думата „сърцебиене“, зад тези усещания могат да стоят съвсем различни състояния.

Понякога причината е напълно безобидна - стрес, преумора, недоспиване или прекомерен прием на кофеин. Друг път обаче палпитациите могат да бъдат проява на нарушение на сърдечния ритъм, което трябва да бъде диагностицирано.

В предходната статия разгледахме тахикардията и защо ускореният пулс не винаги означава сърдечно заболяване. Сега ще се спрем на един още по-чест въпрос: какво всъщност усещаме, когато казваме, че сърцето ни„прескача“?

Какво представляват палпитациите?

Палпитациите са субективното усещане за собствената сърдечна дейност. Те могат да бъдат описани по различен начин - като силно туптене, ускоряване, неравномерен ритъм или усещане, че сърцето пропуска удар.

Важно е да се знае едно:

Палпитацията е симптом, а не диагноза.

Това, което пациентът усеща, не винаги ни казва какъв е действителният сърдечен ритъм в този момент.

При някои хора палпитациите продължават само няколко секунди. При други могат да продължат минути или по-дълго и да се появяват периодично през различни интервали от време.

Защо понякога усещаме, че сърцето „прескача“?

Една от честите причини за това усещане са екстрасистолите - преждевременни сърдечни съкращения.

След една екстрасистола може да последва кратка пауза, а следващият нормален удар да бъде по-силен. Именно него пациентът често усеща като силно „тупване“ или „удар“ в гърдите.

Затова усещането, че сърцето е „спряло за секунда“ или е „пропуснало удар“, не винаги означава, че действително е имало спиране на сърдечната дейност.

Екстрасистоли могат да се наблюдават и при напълно здрави хора. Значението им зависи от техния произход, честота, симптомите, наличието на структурно сърдечно заболяване и редица други фактори.

Именно затова не трябва да поставяме диагноза само по начина, по който пациентът описва усещането.

Защо се появяват палпитациите?

Палпитациите могат да възникнат както при здрави хора, такаи при пациенти със сърдечно или друго заболяване.

Сред честите причини и провокиращи фактори са:

• Стрес и тревожност;
• Силни емоции;
• Физическо натоварване;
• Недоспиване и преумора;
• Прекомерен прием на кофеин или енергийни напитки;
• Тютюнопушене;    
• Употреба на алкохол;
• Обезводняване;    
• Някои медикаменти и стимуланти;
• Анемия;    
• Нарушения във функцията на щитовидната жлеза;
• Електролитни нарушения;
• Екстрасистоли;    
• Различни нарушения на сърдечния ритъм, включително надкамерни тахикардии и предсърдно мъждене.

В много случаи причината е доброкачествена. Но когато палпитациите се повтарят, продължават по-дълго или се съчетават с други симптоми, е необходимо да бъдат изяснени.

Как можем да разберем какъв е ритъмът?

Това е един от основните въпроси при пациентите с палпитации.

Пациентът може много точно да ни каже какво усеща, но за да определим какъв е ритъмът, трябва да се опитаме да го регистрираме.

Стандартното ЕКГ е изключително полезно, ако симптомите и аритмията са налице в момента на изследването.

Но палпитациите често са епизодични.

Пациентът усеща сърцебиене вечерта, а на следващия ден идва в кабинета и ЕКГ показва напълно нормален синусов ритъм.

Нормалното ЕКГ между два пристъпа не изключва наличието на пароксизмална аритмия.

При по-чести оплаквания може да бъде подходящо Холтер ЕКГ мониториране. Когато симптомите се появяват по-рядко, понякога е необходимо по-продължително наблюдение.

Целта е да успеем да отговорим на един основен въпрос:

Какъв е сърдечният ритъм точно в момента, когато пациентът усеща палпитациите?

Какво можете да направите сами?

Ако палпитациите се появяват рядко и не са свързани с тревожни симптоми, една от най-полезните стъпки е да обърнете внимание кога и при какви обстоятелства възникват.

Опитайте се да запомните:

• Появяват ли се след кафе, енергийни напитки или алкохол;
• Има ли връзка със стрес, преумора или недоспиване;
• Възникват ли при физическо натоварване или в покой;
• Започват ли постепенно или съвсем внезапно;
• Колко време продължават;
• Усещате ли ритъма като равномерен или неравномерен;
• Каква е приблизително сърдечната честота по време на пристъпа.

Ако разполагате със смарт часовник или друго устройство, което може да регистрира пулса или едноканално ЕКГ, запазете записа от момента на симптомите. Той може да даде полезна информация на кардиолога при последващата оценка.

‍Можем ли сами да прекратим пристъп на сърцебиене?

При някои пациенти с вече установена пароксизмална надкамерна тахикардия определени т.нар. вагусови прийоми (маневри) могат да помогнат за прекратяване на пристъпа.

Една от най-познатите е маневрата на Валсалва. Чрез кратко напъване срещу затворени дихателни пътища се увеличава вагусовият тонус и се повлиява провеждането на електрическия импулс през AV възела. При определени надкамерни тахикардии това може да прекъсне механизма на аритмията и да възстанови нормалния ритъм.

Съществува и модифицирана маневра на Валсалва, при която след напъването пациентът бързо се поставя в легнало положение с повдигнати крака. При подходящо подбрани пациенти тя може да бъде по-ефективна от стандартната техника.

Тук обаче има важно уточнение:

Вагусовите маневри не са универсален метод за лечение на всяко сърцебиене.

Те имат място при определени надкамерни тахикардии и е най-добре пациентът предварително да бъде обучен от лекар кога и как да ги прилага.

При гръдна болка, тежък задух, изразено прилошаване или загуба на съзнание не трябва да се губи време в опити за самостоятелно прекратяване на пристъпа - необходимо е да се потърси спешна медицинска помощ.

Кога е добре да потърсите кардиолог?

Кардиологична консултация е препоръчителна, когато палпитациите:

• Се появяват често или без ясна причина;
• Започват и приключват внезапно;
• Стават по-чести или по-продължителни;
• Възникват по време на физическо натоварване;
• Са придружени от задух, замайване или изразена отпадналост;
• Са свързани с гръден дискомфорт;
• Водят до чувство за прималяване;
• Многократно са съпроводени с необичайно висок или неправилен пулс, регистриран от носимо устройство.

Спешна медицинска помощ трябва да бъде потърсена, ако сърцебиенето е придружено от загуба на съзнание, силна или новопоявила се болка в гърдите, тежък задух или изразено влошаване на общото състояние.

Какво е важно да запомните?

Палпитацията е симптом, а не диагноза.

Усещането за „прескачане“ често може да бъде свързано с екстрасистоли и невинаги означава опасна аритмия.

От друга страна, зад сърцебиенето понякога могат да стоят надкамерна тахикардия, предсърдно мъждене или друго нарушение на сърдечния ритъм.

Затова при повтарящи се или необясними симптоми не е достатъчно просто да установим, че „пулсът е бил висок“.

Трябва да разберем какъв е бил сърдечният ритъм в момента на симптомите.

Когато палпитациите трудно могат да бъдат „уловени“

Един от основните диагностични проблеми при палпитациите е, че те могат да продължат само няколко минути и да се появяват през дни или дори седмици.

В такъв случай стандартното ЕКГ или 24-часовото Холтер мониториране могат да бъдат напълно нормални, ако аритмията не възникне по време на наблюдавания период.

В Кардио-метаболитен център Haelan можем да извършим цялостна кардиологична оценка и да преценим какъв тип мониториране е най-подходящ според характера и честотата на симптомите.

При определени пациенти една от възможностите е Kardi AI - система за продължително дистанционно проследяване на сърдечния ритъм. По-дългият период на наблюдение позволява да се търси връзка между появата на симптомите и регистрирания в същия момент сърдечен ритъм.

Решението за вида и продължителността на мониториране трябва да бъде индивидуално и да се вземе след лекарска преценка.

Научете повече за Kardi AI

Кардио-метаболитен център Haelan

‍

Автор: д-р Павел Николов, кардиолог