Предсърдно мъждене – диагностика, лечение и живот с аритмията

В предходната статия разгледахме какво представлява предсърдното мъждене, кои са най-честите симптоми и защо навременното му откриване е важно.

Следващият въпрос е логичен: Как доказваме, че пациентът действително има предсърдно мъждене, и какво следва след поставянето на диагнозата?

При някои пациенти отговорът е сравнително лесен – аритмията е налице по време на прегледа и може да бъде регистрирана още със стандартна електрокардиограма. При други обаче именно поставянето на диагнозата се оказва най-трудната част.

Как се поставя диагнозата?

Предсърдното мъждене трябва да бъде документирано чрезелектрокардиографски запис.

Проблемът е, че аритмията не винаги е постоянна. При пароксизмално предсърдно мъждене епизодите могат да започнат внезапно, да продължат минути или часове и след това спонтанно да се възстанови нормалния синусов ритъм.

Това означава, че пациентът може да има сърцебиене вечерта, а на следващия ден стандартното ЕКГ в кабинета да бъде напълно нормално.

Нормалното ЕКГ между два симптоматични епизода неизключва наличието на пароксизмално предсърдно мъждене.

Затова една от важните задачи на кардиолога е да избере подходящияметод и достатъчно продължително мониториране, съобразени с честотата и характера на симптомите.

Какви изследвания могат да бъдат необходими?

Диагностиката започва с подробна анамнеза - кога се появяватсимптомите, колко продължават, колко често се повтарят и има ли фактори, коитоги провокират.

Следват кардиологичен преглед и изследвания, подбрани споредконкретния пациент.

Електрокардиограма (ЕКГ)
Показва електрическата активност на сърцето в момента на изследването и може директно да документира предсърдно мъждене, ако аритмията е налице по това време.

Холтер ЕКГ
Позволява непрекъснат запис на сърдечния ритъм, обикновено за 24-48 часа или по-продължително според използваното устройство. Подходящ е особено когато симптомите се появяват сравнително често.

Продължително мониториране на сърдечния ритъм
При по-редки и непредвидими симптоми може да е необходимо наблюдение за значително по-дълъг период. Колкото по-рядко се появява предполагаемата аритмия, толкова по-важен става изборът на подходяща продължителност на мониториране.

Ехокардиография
Дава информация за структурата и функцията на сърцето - размерите на сърдечните кухини, клапния апарат, функцията на лявата камера и наличието на структурно сърдечно заболяване.

Лабораторни изследвания
Могат да включват оценка на бъбречната функция, електролити, функцията на щитовидната жлеза и други показатели според клиничното състояние на пациента.

‍

Знаете ли, че...

24-часовият Холтер не може да регистрира аритмия, която не се появи в рамките на тези 24 часа.

Звучи очевидно, но на практика е изключително важно.

Ако пациентът има сърцебиене веднъж на две седмици или веднъж месечно, отрицателният 24-часов Холтер не означава непременно, че няма аритмия. В подобни ситуации кардиологът може да прецени, че е необходимо по-продължително проследяване.

След поставяне на диагнозата - какво следва?

Диагнозата „предсърдно мъждене“ е само началото.

Като кардиолози трябва да си отговорим на няколко важни въпроса:

- Какъв е рискът от инсулт?
- Колко симптоматичен е пациентът?
- Трябва ли да контролираме сърдечната честота или да се стремим към възстановяване и поддържане на синусов ритъм?
- Има ли заболяване или рисков фактор, който подпомага възникването и прогресията на аритмията?

Затова лечението на предсърдното мъждене не се свежда до изписването на едно лекарство.

Как се лекува предсърдното мъждене?

Подходът е индивидуален и зависи от възрастта, симптомите, продължителността и честотата на аритмията, придружаващите заболявания и индивидуалния риск от тромбоемболични усложнения.

Най-общо лечението има няколко основни цели:

• Предпазване от исхемичен инсулт и тромбоемболични усложнения;
• ‍Контрол на симптомите и сърдечната честота;
• Възстановяване и поддържане на синусов ритъм при подходящите пациенти;
• Активно повлияване на придружаващите заболявания и рисковите фактори.

Предпазване от инсулт

Това е една от най-важните части от лечението.

Не всеки пациент с предсърдно мъждене има еднакъв риск от исхемичен инсулт. Кардиологът оценява индивидуалния тромбоемболичен риск и на тази база преценява необходимостта от антикоагулантна терапия.

Важно е пациентите да знаят, че антикоагулантите не лекуват самата аритмия. Тяхната основна задача е да намалят риска от образуване на тромб и последващ исхемичен инсулт.

Контрол на сърдечната честота

При част от пациентите терапевтичната стратегия е насочена към поддържане на подходяща камерна честота, така че сърцето да не работи продължително с прекалено висок пулс и симптомите да бъдат контролирани.

Контрол на ритъма

При подходящи пациенти може да се цели възстановяване и поддържане на нормален синусов ритъм.

Това може да включва медикаментозна терапия, електрическа кардиоверсия и при определени пациенти - катетърна аблация.

Изборът между отделните стратегии не е еднакъв за всички и трябва да бъде направен след индивидуална кардиологична оценка.

Не лекуваме само аритмията

Това е най-важното послание, което според мен пациентите трябвада разберат.

Съвременното лечение на предсърдното мъждене включва и активно повлияване на заболяванията и начина на живот, които могат да подпомагат възникването и прогресията му.

Особено внимание обръщаме на:

• Добрия контрол на артериалното налягане
• Телесното тегло
• Захарния диабет
• Сърдечната недостатъчност
• Фзическата активност
• Прекомерната употреба на алкохол
• Тютюнопушенето    
• Диагностицирането и лечението на сънна апнея

Това е част от лечението, а не просто допълнителен съвет за „по-здравословен живот“.

Живот с предсърдно мъждене

Диагнозата не означава, че пациентът трябва да се откаже от активния си начин на живот.

При правилно лечение и проследяване много хора с предсърдно мъждене могат да водят нормален и пълноценен живот.

Важно е обаче пациентът да познава заболяването си, да приема назначената терапия и да не я прекратява самоволно - особено когато става въпрос за антикоагулантно лечение.

Препоръчваме:

• Редовен контрол на артериалното налягане
• Поддържане на здравословно телесно тегло
• Редовна физическа активност, съобразена с индивидуалното състояние
• Ограничаване на прекомерната употреба на алкохол
• Отказ от тютюнопушене
• Лечение на сънната апнея, ако е установена
• Редовни контролни прегледи

Какво е важно да запомните?

Нормалното ЕКГ не винаги изключва пароксизмално предсърдно мъждене.

Когато симптомите са редки, може да е необходимо по-продължително проследяване на сърдечния ритъм.

След доказване на предсърдно мъждене трябва да бъде оценен индивидуалният риск от инсулт и необходимостта от антикоагулантна терапия.

Лечението не се изчерпва с контрол на пулса. При подходящи пациенти може да се обсъжда стратегия за възстановяване и поддържане на синусов ритъм.

Контролът на артериалната хипертония, телесното тегло, диабета, сънната апнея и останалите рискови фактори е част от лечението на предсърдното мъждене.

Когато аритмията трудно се установява

В Кардио-метаболитен център Haelan можем да извършим цялостна кардиологична оценка – от преглед, ЕКГ и ехокардиография до преценка за необходимостта от допълнително и по-продължително проследяване на сърдечния ритъм.

При пациенти с епизодични симптоми, при които стандартното ЕКГ или краткосрочното Холтер мониториране не успяват да документират предполагаемата аритмия, една от възможностите е продължително дистанционно проследяване чрез KardiAI.

Това позволява сърдечният ритъм да бъде наблюдаван за значително по-дълъг период и дава възможност записите да бъдат анализирани в контекста на симптомите на пациента.

Решението за вида и продължителността на мониториране трябва да бъде индивидуално и да се вземе след лекарска преценка.

Научете повече за Кардио-метаболитен център Haelan

Научете повече за KardiAI и продължителното проследяване на сърдечния ритъм

Материалът е подготвен от д-р Павел Николов